Превратът, белязан с кръвта на хиляди невинни
Евгений Белий, ръководител на Българския антифашистки съюз
Навършиха се 100 години от една от най-черните и повратни дати в новата българска история. Какво в действителност се случва? В ранната заран на 9 юни 1923 година военачалник Лазаров и Дамян Велчев повеждат метежниците от Военното учебно заведение и гарнизона на София и завземат всички стратегически точки на столицата. Арестувани са аграрни министри и 700 оранжеви гвардейци. В резултат на преврата е формирано ново държавно управление отпред с Александър Цанков.
В Славовица, Пазарджишко, където се намира Стамболийски, се събират стотици въоръжени селяни от близките села и под негово управление на 10 юни се разполагат в покрайнините на Пазарджик. Комунистите от града обаче отхвърлят предлагането на министър-председателя за взаимни дейности против локалния гарнизон. Стамболийски не издава заповед за нахлуване, тъй като му е ясно, че силите са неравни, а вярата за послушание на локалния гарнизон на към този момент някогашния министър-председател не се реализира.
За да не се трансформира обсадата на Пазарджик в кървясъл разгром, Стамболийски разпорежда на 11 юни селяните да се разпилян. Самият той в продължение на три дни се крие от село в село. На 14 юни в село Голак, откъдето е жена му, е хванат и свиреп убит с ножове от деятели на Вътрешна македонска революционна организация. Дори стените на помещението, където е клан, са били в кръв. Самият Стамболийски с последни сили е написал на стената с кръв датата на гибелта си.
Основни сили в подготовката и осъществяване на преврата са Военният съюз и Народният сговор, които провеждат към себе си съвсем всички недоволни сили от режима на Български земеделски народен съюз. Вътрешна македонска революционна организация интензивно сътрудничи на Цанков против левицата, като отстранява Райко Даскалов и други аграрни водачи.
В резултат на преврата е свалено държавното управление на Александър Стамболийски и е формирано ново - отпред с Aлександър Цанков и включващо представители на всички опозиционни партии, като се изключи комунистите. Министрите се събират в 10 часа предходната вечер в дома на Иван Русев. Тук в четири и половина през нощта Лазаров и Велчев им рапортуват за триумфа на преврата. Цар Борис III, откакто изчаква удостоверение от гарнизоните в страната и реакцията на непознатите посолства, утвърждава с декрет новото държавно управление по обяд на 9 юни.
Организаторите на преврата отварят > дълбоки бразди в снагата на нацията, > които и през днешния ден не са заличени. Поради братоубийствата и първородния грях - зверското ликвидиране на законноизбрания министър-председател на България Александър Стамболийски.
На 9 юни 1923 година България осъмва в оковите на един режим, нямащ нищо общо с волята на народа. По създание това е началото на революция, която продължава прекомерно дълго и коства доста на българския народ. Следващите няколко дни са белязани с кръвта на хиляди земеделци и почтени българи. Пред безмълвния взор на монарха, предназначен да пази държавността, тя бива погазена жестоко и невиждано. С неговото безмълвно утвърждение елементи от войската, паравоенни формирования и групи безчинстват из страната, преследват и избиват законно определеното държавно управление и неговия министър-председател Александър Стамболийски.
Цар Борис III и проф. Александър Цанков в дните след преврата на 9 юни 1923 година
За броени дни всички достижения на следосвобожденската българска народна власт са пометени и на нейно място настава диктатурата. Рухва илюзията, че смяната в България е допустима.
Девети юни 1923 година поставя края на може би най-интензивния интервал на развиване в България. За броени години преди този момент страната преодолява разрушителните последици от Първата международна война, от репарациите и националната злополука и се изправя на крайници, с цел да направи някои от най-смелите и сполучливи промени в новата ни история. Пътят от злощастния Ньойски контракт, който историята отрежда на Стамболийски да го подпише, до възобновяване на славата на златния български лев е посипан с доста труд и смели промени в стопанската система, земеделието, образованието. България се трансформира във водеща икономическа мощ на Балканите и в една от най-бързо разрастващите се страни в Европа. Същевременно за първи път просвещението се трансформира от политически девиз в целенасочена процедура на държавното управление.> Земеделското управление > се пробва да постави завършек на станалото обичайно опълчване на леви и десни, на фили и фоби, да промени дневния ред на страната, като избере пътя на свободната стопанска система, обществената правдивост и взаимност, това, което десетилетия по-късно в Европа ще стартират да назовават обществена пазарна стопанска система. Най-после в България ръководят не монархът и изкуствено основаният хайлайф, а същинските представители на народа и властта се употребява с доверието и поддръжката на голямо болшинство. Това дава сила и вероятност на държавното управление за рационализация на страната, която даже изпреварва времето си. Същевременно земеделското държавно управление намира сили да изправи пред правораздаването виновниците за националната злополука на България. За първи път в историята ни се търси отговорност на тези самозабравили се политици, които по подмолен и незаконен метод се разпореждат със съдбините на нацията. За страдание целият този неповторим политически опит е пресечен с държавен прелом, а България се връща надалеч обратно в своето политическо развиване.
Девети юни 1923 година поставя началото на острото опълчване, на погазването на Конституцията, на политическия произвол и на беззаконието, което в идващите десетилетия ще коства живота на хиляди честни българи, дръзнали да се занимават с политика и да отстояват своето виждане за бъдещето на свободна България. Тази дата поставя началото и на единодействието на свободомислещите хора от разнообразни политически течения против това уродливо събитие, което единствено десетилетие по-късно ще смаже Европа под ботуша на фашизма. За първи път в новата ни история политическата ненавист, опълчването и произволът вземат връх над институциите на страната. Това не е единственият прелом в следосвобожденската история на страната, само че за първи път той е белязан с кръвта на хиляди почтени жители.
Зверски погубен е освен земеделецът министър-председател Александър Стамболийски, освен стотици земеделци - негови сподвижници, тръгнали да бранят нежната българска народна власт. Жертва на този прелом е самата народна власт, политическият морал и устоите на новата българска политическа класа. Девети юни 1923 година дава началото на политическата безнравственост, на подмяната на волята на народа, на цинизма, който преследва българската политика десетилетия по-късно и става идеология на доста последващи режими.
Добре би било през днешния ден, в дните сред 9 и 14 юни, когато е физическото ликвидиране на министър-председателя Стамболийски, да се запитаме > дали сме надживели тези последици > Дали актуалната ни народна власт е задоволително постоянна и ваксинирана против тази безнравственост, дали сме научили урока от пропилените десетилетия и пропуснатите благоприятни условия. Само по този начин бихме могли да продължим напред, да пренесем политическия спор в областта на концепциите, потребни за развиването на страната и просперитета на народа.
Колкото до Александър Стамболийски, неговото обръщение е доста просто и е написано със личната му кръв на стената в къщата му в Славовица. Добре би било историците, които през днешния ден се пробват да пренапишат историята на деветоюнския прелом, да постоят пред тази глинена стена, изцапана с кръвта на 40-ия министър-председател на България. Малко преди да издъхне, той съумява да изпише една дата, която се трансформира в знак и раздел в българската история. Оттогава стартира летоброенето на омразата и продължава към този момент прекомерно дълго. Време е преди да изтече този век на разрухата, да стартираме едно ново летоброене, това на съзиданието, по този начин, както с силата на целия български народ се опитваше да го прави Александър Стамболийски.>
Навършиха се 100 години от една от най-черните и повратни дати в новата българска история. Какво в действителност се случва? В ранната заран на 9 юни 1923 година военачалник Лазаров и Дамян Велчев повеждат метежниците от Военното учебно заведение и гарнизона на София и завземат всички стратегически точки на столицата. Арестувани са аграрни министри и 700 оранжеви гвардейци. В резултат на преврата е формирано ново държавно управление отпред с Александър Цанков.
В Славовица, Пазарджишко, където се намира Стамболийски, се събират стотици въоръжени селяни от близките села и под негово управление на 10 юни се разполагат в покрайнините на Пазарджик. Комунистите от града обаче отхвърлят предлагането на министър-председателя за взаимни дейности против локалния гарнизон. Стамболийски не издава заповед за нахлуване, тъй като му е ясно, че силите са неравни, а вярата за послушание на локалния гарнизон на към този момент някогашния министър-председател не се реализира.
За да не се трансформира обсадата на Пазарджик в кървясъл разгром, Стамболийски разпорежда на 11 юни селяните да се разпилян. Самият той в продължение на три дни се крие от село в село. На 14 юни в село Голак, откъдето е жена му, е хванат и свиреп убит с ножове от деятели на Вътрешна македонска революционна организация. Дори стените на помещението, където е клан, са били в кръв. Самият Стамболийски с последни сили е написал на стената с кръв датата на гибелта си.
Основни сили в подготовката и осъществяване на преврата са Военният съюз и Народният сговор, които провеждат към себе си съвсем всички недоволни сили от режима на Български земеделски народен съюз. Вътрешна македонска революционна организация интензивно сътрудничи на Цанков против левицата, като отстранява Райко Даскалов и други аграрни водачи.
В резултат на преврата е свалено държавното управление на Александър Стамболийски и е формирано ново - отпред с Aлександър Цанков и включващо представители на всички опозиционни партии, като се изключи комунистите. Министрите се събират в 10 часа предходната вечер в дома на Иван Русев. Тук в четири и половина през нощта Лазаров и Велчев им рапортуват за триумфа на преврата. Цар Борис III, откакто изчаква удостоверение от гарнизоните в страната и реакцията на непознатите посолства, утвърждава с декрет новото държавно управление по обяд на 9 юни.
Организаторите на преврата отварят > дълбоки бразди в снагата на нацията, > които и през днешния ден не са заличени. Поради братоубийствата и първородния грях - зверското ликвидиране на законноизбрания министър-председател на България Александър Стамболийски.
На 9 юни 1923 година България осъмва в оковите на един режим, нямащ нищо общо с волята на народа. По създание това е началото на революция, която продължава прекомерно дълго и коства доста на българския народ. Следващите няколко дни са белязани с кръвта на хиляди земеделци и почтени българи. Пред безмълвния взор на монарха, предназначен да пази държавността, тя бива погазена жестоко и невиждано. С неговото безмълвно утвърждение елементи от войската, паравоенни формирования и групи безчинстват из страната, преследват и избиват законно определеното държавно управление и неговия министър-председател Александър Стамболийски.
Цар Борис III и проф. Александър Цанков в дните след преврата на 9 юни 1923 година
За броени дни всички достижения на следосвобожденската българска народна власт са пометени и на нейно място настава диктатурата. Рухва илюзията, че смяната в България е допустима.
Девети юни 1923 година поставя края на може би най-интензивния интервал на развиване в България. За броени години преди този момент страната преодолява разрушителните последици от Първата международна война, от репарациите и националната злополука и се изправя на крайници, с цел да направи някои от най-смелите и сполучливи промени в новата ни история. Пътят от злощастния Ньойски контракт, който историята отрежда на Стамболийски да го подпише, до възобновяване на славата на златния български лев е посипан с доста труд и смели промени в стопанската система, земеделието, образованието. България се трансформира във водеща икономическа мощ на Балканите и в една от най-бързо разрастващите се страни в Европа. Същевременно за първи път просвещението се трансформира от политически девиз в целенасочена процедура на държавното управление.> Земеделското управление > се пробва да постави завършек на станалото обичайно опълчване на леви и десни, на фили и фоби, да промени дневния ред на страната, като избере пътя на свободната стопанска система, обществената правдивост и взаимност, това, което десетилетия по-късно в Европа ще стартират да назовават обществена пазарна стопанска система. Най-после в България ръководят не монархът и изкуствено основаният хайлайф, а същинските представители на народа и властта се употребява с доверието и поддръжката на голямо болшинство. Това дава сила и вероятност на държавното управление за рационализация на страната, която даже изпреварва времето си. Същевременно земеделското държавно управление намира сили да изправи пред правораздаването виновниците за националната злополука на България. За първи път в историята ни се търси отговорност на тези самозабравили се политици, които по подмолен и незаконен метод се разпореждат със съдбините на нацията. За страдание целият този неповторим политически опит е пресечен с държавен прелом, а България се връща надалеч обратно в своето политическо развиване.
Девети юни 1923 година поставя началото на острото опълчване, на погазването на Конституцията, на политическия произвол и на беззаконието, което в идващите десетилетия ще коства живота на хиляди честни българи, дръзнали да се занимават с политика и да отстояват своето виждане за бъдещето на свободна България. Тази дата поставя началото и на единодействието на свободомислещите хора от разнообразни политически течения против това уродливо събитие, което единствено десетилетие по-късно ще смаже Европа под ботуша на фашизма. За първи път в новата ни история политическата ненавист, опълчването и произволът вземат връх над институциите на страната. Това не е единственият прелом в следосвобожденската история на страната, само че за първи път той е белязан с кръвта на хиляди почтени жители.
Зверски погубен е освен земеделецът министър-председател Александър Стамболийски, освен стотици земеделци - негови сподвижници, тръгнали да бранят нежната българска народна власт. Жертва на този прелом е самата народна власт, политическият морал и устоите на новата българска политическа класа. Девети юни 1923 година дава началото на политическата безнравственост, на подмяната на волята на народа, на цинизма, който преследва българската политика десетилетия по-късно и става идеология на доста последващи режими.
Добре би било през днешния ден, в дните сред 9 и 14 юни, когато е физическото ликвидиране на министър-председателя Стамболийски, да се запитаме > дали сме надживели тези последици > Дали актуалната ни народна власт е задоволително постоянна и ваксинирана против тази безнравственост, дали сме научили урока от пропилените десетилетия и пропуснатите благоприятни условия. Само по този начин бихме могли да продължим напред, да пренесем политическия спор в областта на концепциите, потребни за развиването на страната и просперитета на народа.
Колкото до Александър Стамболийски, неговото обръщение е доста просто и е написано със личната му кръв на стената в къщата му в Славовица. Добре би било историците, които през днешния ден се пробват да пренапишат историята на деветоюнския прелом, да постоят пред тази глинена стена, изцапана с кръвта на 40-ия министър-председател на България. Малко преди да издъхне, той съумява да изпише една дата, която се трансформира в знак и раздел в българската история. Оттогава стартира летоброенето на омразата и продължава към този момент прекомерно дълго. Време е преди да изтече този век на разрухата, да стартираме едно ново летоброене, това на съзиданието, по този начин, както с силата на целия български народ се опитваше да го прави Александър Стамболийски.>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ